Моделът "добра"-"лоша" банка като лек за системата

Обратно към новините

Публикувано на 21 Септември 2014

От 2007 г. насам светът преживя период на тежък финансов стрес, невиждан от времената на Голямата депресия, засегнала основно Северна Америка, но също и отчасти Европа и Британската империя.

Кризата започна с колапса на жилищния ипотечен пазар в САЩ и се разпространи и в останалата част на света посредством сложните финансови деривати и последвалия срив на световната търговия. Много страни бяха (а някои и продължават да са) значително засегнати от тези неблагоприятни шокове, което доведе до системни банкови кризи, изискващи специално третиране.

Тези системни банкови кризи са разрушителни събития не само що се касае до финансовите пазари, но и за икономиките като цяло. В основата си катаклизмите често са предшествани от продължителни периоди на висок кредитен растеж и често са свързани с големи дисбаланси в частния сектор, падежни несъответствия или некачествено анализиран валутен риск, който в крайна сметка се трансформира в кредитен риск за банковия сектор.

Глобалната финансова криза остави много национални икономики, а оттам и световната икономика като цяло, с ненапълно решения въпрос за това с какъв лек да се третират т.нар. "лоши" активи на банките.

Напоследък дебатът застигна и България особено силно както в контекста на ситуацията с "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и дъщерното ѝ дружество Търговска банка "Виктория", така и във връзка с едно паралелно събитие от Стария континент – проблемите с най-големия португалски кредитор Banco Espirito Santo (BES). Макар в основата си двата казуса да се различават по причините, довели до появата им, крайният ефект е сходен – сътресение в националния банков сектор и всичките проблеми, които води след себе си това.

Възможен ли беше моделът "добра"-"лоша" банка и в България?

Нека погледнем към българския случай в ретроспекция. На 12 юни КТБ придоби 100% от акциите с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България", чието име бе променено на ТБ "Виктория". Кредиторът продължи да функционира като самостоятелна финансова институция, специализирана в обслужването на малки и средни предприятия, както и на индивидуални клиенти.

Само десет дни по-късно, на 22 юни, Българската народна банка (БНБ) постави ТБ "Виктория" под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца. Непосредствено след това започна преглед на активите и пасивите в групата КТБ, извършван от независими одиторски компании. Резултатите показаха, че състоянието на кредитния портфейл на ТБ "Виктория" е добро, включително неговото обезпечаване и необходимите провизии.

В средата на август БНБ задължи квесторите да разработят пакет от мерки за оздравяване на банката, както и мерки за осигуряване на нейната операционна самостоятелност.

На 16 септември БНБ констатира, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на ТБ "Виктория" под специален надзор, като банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност. Задълженията към депозантите и други кредитори бяха в размер общо на 285 млн. лв към септември 2014 г. Затова тогава БНБ реши да удължи до 22 ноември срока, за който ТБ "Виктория" е поставена под специален надзор.

Дни по-късно управителят на БНБ Иван Искров заяви, че "след като видяхме, че има изключително висока несигурност по отношение на активите на КТБ. След десетдневната проверка на одиторите предложихме добре известния на Запад вариант разделяне на добра и лоша банка". "Нещата са се случвали "от независещи от нас причини, колкото и да не им харесва на политиците, когато го казвам", добави той.

След различни непотвърдени информации за интерес към ТБ "Виктория" на 11 ноември БНБ посочи, че няма постъпили оферти за придобиване на кредитора, които да отговарят на законовите изисквания и да съдържат ясни финансови ангажименти. Такъв интерес бе изразен от застрахователното дружество "Лев инс" и руската банка "Банк Российский Кредит".

На 19 ноември стана ясно, че ТБ "Виктория" ще осигури на всички свои вложители пълен достъп до техните средства от 12 декември. Същевременно БНБ удължи до 22 декември срока, в който банката е поставена под специален надзор. От 12 декември банката ще може да възобнови изпълнението на задълженията си към своите вложители, като от същата дата ще отпаднат и наложените ѝ ограничения за извършване на банкова дейност.

Частичната продажба на кредитния портфейл на банката ще позволи на вложителите ѝ, независимо дали влоговете им са гарантирани или не, да получат изцяло средствата си.

Според анализа най-добри оферти за обособени части от кредитния портфейл на "Виктория" са дали "Токуда банк" за "малък и среден бизнес" и потребителски кредити с ипотека, "Сосиете женерал Експресбанк" за "ипотечни кредити" и ЦКБ за потребителски кредити и кредитни карти.

Как се решават подобни случаи на Запад?

Проблемите в Обединеното кралство

Може би най-популярният случай с проблемна банка на Острова в последните години е свързан с базирания в Нюкасъл кредитор Northern Rock. В най-тежкия период на кризата той изиска и получи ликвидна подкрепа от страна на Английската централна банка след проблемите на кредитните пазари. Мерките обаче не дадоха изцяло желания резултат, което доведе до национализация в началото на 2008 г.

Чрез предприетия ход правителството на практика изолира акционерите и ефективно пое собствеността върху банката. Медиите на Острова съобщиха също така за случаи, при които акционери са изгубили дори спестяванията си поради национализацията.

Реакцията на пазара бе красноречива. За известен период книжата на Northern Rock не се търгуваха на борсата в Лондон, след което обаче при подновяването на предлагането капитализацията отстъпи с повече от 90% от равнището преди избухването на кризата.

На 1 януари 2010 г. банката бе разделена на две части – Northern Rock Рlc and Northern Rock (Asset Management). Година и половина по-късно Northern Rock беше официално пусната за продажба обратно на частния сектор, като едва няколко месеца по-късно – на 17 ноември 2011 г., бе обявен новият собственик Virgin Money. Сумата на сделката достигна 747 млн. паунда плюс потенциални бъдещи плащания в размер на още 280 млн. паунда. Продажбата бе официално приключена на 1 януари 2012 г.

През октомври 2012 г. Northern Rock Рlc бе преименувана на Virgin Money Рlc, а Virgin Money Limited – на Northern Rock Limited.

Що се касае до "токсичната" банка Northern Rock (Asset Management), сегашните заявки на правителството не включват продажбата ѝ.

Реакцията на Португалия

В ранните часове на 4 август, или по-малко от месец след началото на кризата с Banco Espirito Santo (BES), правителството в Лисабон съобщи, че ще похарчи 4,9 млрд. евро, за да спаси най-голямата си публична банка. Предприетата схема бе добре позната – разделяне на активите на "добра" банка под названието Novo Banco и "лоша" банка, приютяваща токсичните експозиции на целия закъсал кредитор. Кризата около банката донесе на холдинга загуба в размер на около 3,6 млрд. евро.

Според съгласувания с Брюксел ход загубите на "лошата" бяха поети от необезпечените облигационери и акционерите на банката, в това число от холдинга Espirito Santo, който притежава 20% от акциите, и френската банка Credit Agricole, която е собственик на 14,6 на сто. Рекапитализацията на Novo Banco бе осъществена с помощта на специалния банков резолюционен фонд, създаден през 2012 г. от португалското правителство. Всички вложители, както и всички обезпечени облигационери на банката, бяха защитени.

Ирландският случай

Но казусът с BES далеч не бе първият подобен на Стария континент в последните години. Ситуацията в Ирландия от 2008 г. насам бе наблюдавана с особено повишено внимание, тъй като имаше потенциала да заплаши дори и бъдещето на общия европейски проект. След дълъг период на обсъждане и търсене на възможните варианти в крайна сметка почти всички задължения на ирландската банкова система бяха гарантирани от ирландската държава в размер на общо 440 млрд. евро – ход, който от настоящата позиция може да оценим като правилен въпреки опасенията, с които бе предприет.

Правителствените интервенции започнаха с гаранция за депозитите в края на септември 2008 г. Tе обхващаха всички търговски и корпоративни влогове, които не попадаха под обхвата на съществуващите схеми за защита на депозитите, междубанковите депозити, големите необезпечени дългове, както и обезпечените с активи ценни книжа. Рекапитализация бе осъществена спрямо двете най-големи ирландски банки – Bank of Ireland и Allied Irish Bank, като общият обем на заделените публични средства достигна 7 млрд. евро.

Три години по-късно гуверньорът на Ирландската централна банка Патрик Хонохан описа кризата с местните банки като "една от най-скъпите в световната история". Въпреки всичко от 2011 г. насам кредиторите са финансово стабилни. Сигнал за това бе и новината от май, че ирландската "лоша" банка (Национална агенция за управление на активи – NAMA) е продала портфейл от кредити, включително и заем за най-високата сграда в Ирландия, на американската инвестиционна компания Blackstone. Портфейлът бе с балансова стойност 1,8 млрд. евро и включваше обезпечени с активи кредити, контролирани от базираната в Корк O'Flynn Group.

Властите в Дъблин и експерти коментираха, че тази сделка – една от най-големите за агенцията досега, е поредното доказателство за правилния правителствен ход и засиления впоследствие инвеститорски апетит към Ирландия.

Банковата криза в Швеция

Като интересен може да бъде окачествен и случаят с Швеция. В началото на 1990 г. банковата система на скандинавската страна изпадна в криза и властите се насочиха към преодоляване на проблемите също чрез добре познатата схема на отделяне на "надеждните" от "ненадеждните" активи. "Токсичните" активи бяха преориентирани от банките в затруднение към Securum – несъществуваща вече държавна компания, основана през 1992 г. именно с цел поемане на проблемните дългове, насърчаване на притока на депозити и възстановяване на доверието в целия сектор.

От дистанцията на времето оценката на експертите за Securum е положителна. Държавното дружество затвори врати през 1997 г., пет години след създаването си, разпродавайки успешно 98% от своите активи и по този начин свеждайки до минимум публичните загуби. Важен елемент от успеха на компанията бе фактът, че тя разполагаше с професионален мениджмънт и бе политически независима.

Казусът с Финландия

Най-активната роля в проблемното кредитиране в северната страна играеше SKOP (Säästöpankkien keskusosakepankki). След редица необмислени операции кредиторът бе принуден да потърси помощ от Централната банка на Финландия за покриване на ликвидната си позиция, тъй като банката не бе в състояние да набере достатъчно средства от междубанковия пазар. Впоследствие година по-късно държавата пое изцяло контрола над кредитора, прехвърляйки токсичните активи в "лошата" банка Arsenal. Останалите активи бяха продадени на друга голяма банка – KOP (Kansallis-Osake-Pankki), която ги абсорбира напълно.

През 1992 г., за стабилизиране на финансовия сектор и за да се предотврати още по-мащабна кредитна криза, правителството предостави 7,1 млрд. финландски марки (около 1,2 млрд. евро според текущия курс) на местните банки при нулева лихва. Изключвайки SKOP, всички останали върнаха впоследствие успешно заемите си, гарантирайки по този начин стабилността и доверието в системата.

Поглеждайки към разгледаните казуси, няма как да не отбележим един факт, който ги обединява - от историческа гледна точка моделът "добра"-"лоша" банка е доказал нееднократно своя успех, стига, разбира се, да бъде реализиран правилно. Задачата на правителствата е да изградят адекватна законова рамка и ясно да определят степента, до която държавата ще поеме риска от "лошите" активи.

Това от своя страна неминуемо ще доведе до желания от всички резултат – стабилизиране на банковия сектор, връщане на доверието в системата и изпращане на цялата националната икономика в правилния коловоз.