Застрахователите са шокирани от исканията на болниците за доплащане

Обратно към новините

Публикувано на 1 Ноември 2014

"Творчеството на лечебните заведения да прибират нерегламентирани пари в последните две години надмина възможностите да регулираме такива процеси", обяви Мими Виткова, председател на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Заради нормативни пропуски болници и медицински центрове събират сериозни суми за нелечебни услуги и за дейности и консумативи, които се плащат и от здравната каса. Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на застрахователите, описа ситуацията като "шок и ужас".

Виткова разказа за случаи, при които пациенти плащат по 330 лв. на ден, за да са в самостоятелна стая, такса от 980 лв. за 3 дни за ползване на интернет и телевизия в стаята, 10 000 лв. за раждане. От пациенти, приети по клинични пътеки на здравната каса, се искат допълнително пари за анестезия, която е включена и в цената, поета от касата; всяка болница обявява различни цени за едни и същи консумативи. Проблемът е, че нормативната база позволява на лечебните заведения да определят сами цените на медицински и "други" услуги извън поетото с обществени средства. От няколко години има и таван за парите, които се плащат за избор на екип - 900 лв., и болниците все по-усилено събират средства за "други" услуги - лукс пакети, реновирани стаи и др. Отделно част от парите се събират от пациентите без законово основание - например за болнични услуги, извършени в доболничната помощ, или за платена и от НЗОК, и от застрахователите дейност. Практиката се наблюдавала във всички болници. "Ние незаконно взети пари не можем да възстановим", поясни Виткова. Има хора, които плащат задължителни вноски, допълнително застраховане и отделно - и кеш. Оттам идват и данните от различни изследвания, че в България от джоба на болните се плащат цели 48% от разходите за здравеопазване. 1% е пазарът на здравното застраховане и едва 51% от лечението се покрива от държавата и здравната каса. "Няма такава система в Европа, дори и в САЩ", напомни Виткова.

"За една година разбрахме, че това не е пазар. Това е шок и ужас. Това не е бизнес. Той не се подчинява на нормални търговски и пазарни правила. В работата си сме се нагледали на некоректни практики в различни сфери, но това е несравнимо с нищо", коментира Светла Несторова, зам.-шеф на Асоциацията на българските застрахователи. Застрахователните дружества са на пазара за допълнителното здравно осигуряване от година след промяна в закона.

Затова застрахователите искат от наредбата за достъпа до медицинска помощ да отпадне текстът, според който лечебните заведения могат да събират пари за други услуги освен медицинските и да се опише ясно за какво може да образуват цени. В клиничните пътеки на НЗОК пък да се опише кои медицински изделия не плаща касата.

"При тези свободни цени нито един застраховател няма да иска да работи в болниците и това ще провали здравния министър", пророкува пък управителят на НЗОК Румяна Тодорова. Според нея, за да може да се въведе модел с по-голям обхват на допълнителното осигуряване, първо трябва да се въведе по-строг контрол и яснота кой фонд какво плаща, в противен случай системата ще се сгромоляса.